В проект „Модерно е да четеш“ Мимо Гарсия отговаря за възрастова група от 6 до 12-годишна възраст. Неговата идея е да организира фейсбук кампания. По време на нейното провеждане, родители, чиито деца попадат във възрастовия диапазон, ще могат да изпращат материали, написани от техните рожби, на тема „Модерно е да четеш“.
Жури ще избере 10 победителя, които ще получат по 50 лева награда, а творбите им ще бъдат публикувани в книга.
Мимо Гарсия в проект „МОДЕРНО Е ДА ЧЕТЕШ“
Наскоро с ужас проследих участието в телевизионно предаване на зовящ се експерт по демографската криза, който по изключително грозен начин формулира тезата си, че след н брой години българите в България ще бъдат малцинство, а ромите – мнозинство.Тотално (нарочно) забрави, че ромите също са българи. Изненадвам се (неприятно, понякога и с изблици на гняв) как опорната точка „за лошите цигани“ бива употребявана от политици, от „експерти“ с едничката цел да се харесват на онези, които обичат да мразят „различните“, тоест всичките, защото всички сме различни.
Когато колежката ми Теодора Поповик предложи да направим общ план-проект на тема „Модерно е да четеш“, аз се зарадвах изключително много, защото според мен разковничето на нечий житейски път е именно в това имал ли е човекът възможността да избяга от блатото на незнанието или не.
Трябва да оценяваме привилегироваността си, когато става въпрос за произход от семейство, което почита знанието, което прави и невъзможното да подпомогне (с общи лишения) ученика, студента в името на светлото му бъдеще. Разбира се, винаги съм критикувал онези, за които всичко е въпрос на диплома, а не на развиване на себе си през отражението в задълбочена материя, вратата към която е отворена от преподавателите. Ако трябва да бъдем откровени, закачането на ревера на „титли“ ала „Синковецът-абитуриент е с най-скъпата лимузина“ или „Щерката завърши виШУ“ е не само вредно, то е и демотивиращо, тъй като покачването по стъпалата на живота (през образованието) остава на заден план в този случай, а всичко се върти единствено около суетата и егото.
Приземяването (което идва винаги, когато работодател осъзнае, че няма знак на равенство между дипломи и качества) може да настъпи и по-рано, ако лицето се е сблъскало с поучителните истории за направи-си-сам беля. Често давам за пример книгата „Чудното пътуване /пътешествие/ на Нилс Холгерсон през Швеция“. Видно е как Нийл се впуска в приключение (не в ентусиазирания смисъл), защото е инат. Именно защото книгите показват първоначалното добро и зло през по-меки образи (особено за злодеите), отколкото в реалността се срещат, те са важен инструмент за пълноценно израстване и проумяване, че светът не се върти около самото дете, както и че всяка постъпка води до последствие. Независимо дали козлетата отварят на вълка или Пинокио не послушва феята, това е един „отворен финал“ за довършването за собствените грешни (често инатливи) постъпки, които могат и да не бъдат наказани днес, утре, но може да се случи и отвъд границите на закона, през съвестта (видно от историята за дървеното момченце, което тъй горко съжалява, че не е бил добър син на баща си, който в това време е изчезнал в търбуха на кита).
Фалшивостта във всичките ѝ форми, в даден момент, лъсва, без вече лъскава опаковка. И както родители подвеждат децата си да гонят не успехи, а хвърчащи листа, за да се хвалят, така има и родители, които не познавайки от собствените си родители четенето, така и не могат да го предадат на собствените си деца. Получава се един кръг, колело. Незнанието води до незнание, което води до незнание, което води до незнание. Политиците, през търговията на гласове по избори, имат интерес да държат, заедно с бароните, група от обществото неграмотна, необразована, незнаеща нищичко за света, не задаваща въпроси, не търсеща отговори.
Решението не е да седим и да мразим ромите само защото не са имали шанс да попаднат в среда, в която книгите са ценност, „прозорец към света“, а напротив, да им покажем какво са книгите и защо те са важни. Идеята на Теди, на другата ми колежка – Симона „Мони“ Фотева и мен е да създадем проект „Модерно е да четеш“, който не само да амбицира хората да четат, но и да запали в тях желание сами да започнат да творят.
Разделихме проекта на три части. Мони пое възрастовата група от 0 до 5-годишна възраст; аз от 6 до 12 г.; Теди от 13 г. до пълнолетие. За Мони бе изключително важно да отчете липсата на детско-родителски занимания като внедри в нейната част от проекта – спектакъл, чиито костюми да бъдат изработени именно от децата и техните родители. Теди от своя страна се зае да реализира видео онлайн съдържание с поучителни истории на популярни личности, които могат да служат за мотиватори и с лично извървяния от тях път, и като личности, съгласили се да подадат ръка.
За мен остана издателската част от проекта. Според мен възпитаването в любов към четенето, знанието, минава и през това да се даде шанс на всяко дете да опита само да създаде съдържание. Поради тази причина аз се заех с организирането на фейсбук кампания, посветена на това да открием съдържание, написано от деца, попадащи в моят възрастов диапазон, като 10 от тях да спечелят по 50 лева награда, както и издаване на творбите им в книга. Считам за изключително мотивиращо да прозреш, че твой връстник, и то на толкова малка възраст, едва между 6 и 12 г., работи по толкова превъзходен начин. Това би способствало и други деца да опитат, което е път към другата, добрата страна на живота. Четенето е било и може да бъде онзи стълб, от който личността има нужда. Дори и да е нямала подкрепа, то самата сила на книгите, съдържащи опита на вековете, води до несломимост, защото упованието в четенето, в неслучайно наричания прозорец към света, е билет за незастояване в разрушителното „пускане по течението“, което често води до следване на порочен семеен модел, подвластен на „живот ден за ден“, гарнирано с неамбициозност за оставяне на положителен отпечатък в бъдещите поколения.
А какъв по-събирателен образ за минало, настояще и бъдеще (през страниците на книгите) от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където разположих премиерата на сборника „Модерно е да четеш“, съдържащ текстовете младежи между 6 и 12-годишна възраст. Това би било истински празник на душите на младите автори и читатели-деца от малцинствени групи, които ще прекрачат, най-вероятно, за първи път тази институция и ще могат да се впечатлят как миналото, настоящето и бъдещето съжителстват хармонично, давайки знание на всеки един, пожелал да го получи.
Допълнително създадох сайт на проект „Модерно е да четеш“ – https://modernoedachetesh.mimo.bg. За мен това е изключително необходимо, тъй като от една страна, се дава сериозна представа за проекта, от друга, е разчетено всеки от екипа каква роля има в цялостната конструкция. Сайтът освен, че дава информация, е и вид сигурност, която могат да получат бъдещите ползватели на услугите на проекта, че това е реално съществуваща идея, която е в процес на реализация.
Направих и презентация, която съдържа цялостно представяне на „Модерно е да четеш“, защото то е предвидено за нашите спонсори, които сме включили като прогнозни партньори, спомагащи за самофинансиране.